Storm

Бурята човешка

Дъждът тихо повече от час вали,
и любовта се стича бавно по прозореца.
А то навън гърми ли, силно гърми
и ехото процежда се през врата затворена.
Повече от час живеем в мимолетни спомени,
а дърветата вековни са до земята сломени.
И пак е буря – природна и общочовешка,
в шаха и живота човекът си остава само пешка...